понеделник, 14 февруари 2011 г.

Свети Валентинско.. или не точно.

Този път няма да е нещо, което съм сътворила. Ами ще е нещо, което чета с удоволствие.
Ще цитирам стихове на Калин Донков :

БЛУС

Съмнения, възторзи, страх ­
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах.
И само век ще те обичам!

Оттатък залеза, отвъд
нощта тъмнеят бариери.
Не иде прошка, нито съд...
Любима, събуди ме вчера!

В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс...
Побързай, целуни ме вчера!

Пропуква се безкрайността.
С греха ни ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свещта...
Не чакай: забрави ме вчера...


~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~

ПОЕМА

Любовта ни посочва с тревожни очи.
Любовта ни избира. Любовта ни закриля.
И добавя в прегръдката нервно усилие -
сякаш края така ще отдалечи.

Любовта в непресметнати думи гърми.
За душите ни смешно и мъдро се грижи.
Заковава ни кратко в живота подвижен
и помага да бъдем в тълпата сами.

Любовта под огромен часовник върви.
Боязливо разтяга на ласките срока.
Някой ден остарява - като всичко наоколо.
И тогава извръщаме хладно глави.

А когато избяга в случайно такси,
разпилейте писмата, изгорете портретите.
Оставете във стаята една роза да свети.

Любовта ще се върне - да я угаси...


~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~

Материя

На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.

Макар че от любов не се лекува.


И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да и простят.

Макар че от любов не се прощава.


В света, от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.

Макар че от любов не се умира.



~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~

Ако ви се четат още стихове на Калин Донков можете да го направите в Словото и Литернет .
Или пък да си купите негова стихосбирка.
Сега ви оставям да допразнувате :-)

0 коментара:

Публикуване на коментар